Friday, March 30, 2007

Нова захранка


Днес в магазина от който пазарувам ми препоръчаха нова захранка. Уж била Sensas, ама полска. Вярно на гърба на пакета пише Sensas и вярн0 в Полските сайтове има нещо такова, ама кой знае.


Цената е добра 7 лева за 2.5 килограмов пакет. Може и да се окаже добра. Живот и здраве в неделя ще разбера.

Thursday, March 29, 2007

яз. Тополница - Мъти вир - кратко описание

Язовир Тополница е един много красив и в същото време злочест водоем. Намира се в Средна гора горе долу "in the middle of nowhere". По точно казано намира се под пътя Вакарел - Панагюрище. Устието на язовира, там където се влива река Тополница е под село Поибрене, а стената се намира до село Мухово. Язовирът е дълъг и тесен и поради факта че е в планината има малко удобни места за риболов. На снимката долу е може би най-широката част на язовира, там където запова единствения голям ръкав - Мъти вир.



Мъти вир е река, която се влива в язовира и образува малък, но за сметка на това крив ръкав. Удобни места за риболов са устието и началото на ръкава. Това на снимката е устието. Тук е мястото да се каже, наводненията през лятото на 2005 буквално разказаха играта на пейзажа.

Придошлата вода отнесе сума и дървета, които вече 2-ра година се носят из водата и гният. Още по-лошо е че поради страх от нови наводнения язовира се изпуска много рязко и целият бряг се превръща в кал. Има също и много, ама много тръни от тези гадните лепкавите, които се залепят за всичко и нямат изчистване от живарника и кепа.

Твърди се, че има най-различни видове риба. Аз лично съм хващал - бабушка, костур, каракуда, уклей, клен и вездесъщата слънчевка. Лятото особено слънчаците са страшна напаст. Единствено житото спасява положението.

Преди 10-на години, язовирът е бил отровен с арсен. Не че рибата не става за ядене, но аз лично предпочитам да не опитвам.


До Мъти Вир от София се стига по следния начин. Хваща се автомагистрала Тракия и се слиза на отбивката за Вакарел. На около 300-400 метра след входа на града има отбивка в ляво на която пише Панагюрище. Оттам следват около 30 км живописен път, който лъкатуши през планината. Пътят до село Белица е ремонтиран скоро и настилката е добра. Трябва да се кара внимателно обаче, тъй като някои завои са доста остри, а знаците са кът. Малко преди село Поибрене има асфалтова отбивка в дясно. Къде точно е отбивката е трудно да се каже. Намира се в края на дълъг прав участък, след който следва ЛЯВ завой. Отбивката е точно преди завоя, като има и излизане на пътя и след завоя. Лично аз я пропуснах 3 от 3 пъти. Ако започнат да се появят вили покрай пътя, това със сигурност значи, че отбивката е пропусната. Самата отбивка е доста характерна. Спуска се под голям наклон от пътя и след около 50-60 метра има завой на 180 градуса. Дълга е около 5-6 километра. Някога е била асфалт, сега от тези времена е останал само спомена и парчета самотен асфалт. От това пътче се отделят няколко черни пътчета в ляво, които извеждат на различни места на язовира, но аз не съм ги проверявал.


Та както си върви пътя и изведнъж свършва в портата на някаква вила. Веднага в ляво започва черен път, който минава покрай други вили и извежда на устието на Мъти Вир. Мястото е доста характерно има нещо като паркинг, а в дясно се пада самото устие. То е скалисто и трудно достъпно. Вляво от "паркинга" черния път продължава и извежда в началото на ръкава.


Това в горния ляв ъгъл на снимката е въпросното пътче. А вилите се виждат в далечината.
За съжаление заливът е доста мръсен, освен дърветата и тръните е пълно с бутилки и опаковки от какво ли не. За хората, които очакват да намерят там рая това ще е разочарование, но ако някой търси неангажиращ риболов на мирни риби и се абстрахира от това какво е около него, Мъти Вир е приемлив избор.