Жребчево 14.07.2007 - тегава история

Тегава не, ами много тегава. Досега не съм писал за Жребчево, че не бях ходил от миналото лято там. Много хубав язовир, но си риболова там си остава загадка за мен. Аз ли не го разбирам, той ли не ме харесва - не е ясно, но там силен риболов нямам.

Язовира е построен на река Тунджа след Николаево и като цяло е дълъг и тесен. Култово място е за риболов на хищна риба - сом, бяла риба и костур. Инак си държи прилична популация от плевел - каракуда, бабушка и платика. Има и шаран, ама той не ме касае.

Едно от много популярните места е залива "Свинарника". Нарича се така щото има свинарник и прасетата се разхождат свободно. Като нищо могат и да изядат на някой завеян рибар захранката. До залива се стига като след ресторант "Кончето" се хване пътя към язовира. Мисля даже че беше асфалтиран някога.

Ако се пътува от Гурково към Нова Загора, "Кончето" се намира след село Паничерево от лявата страна на пътя. Има ресторант, паркинг, а на стената има апликиран кон. Не може да се сбърка.

Баща ми обаче реши че ние ще отидем на отсрещната (източната) страна на залива. Пътят е мамата си трака. Да се ходи там само с висока кола. Дори и най-малкия намек за дъжд означава оставане там задълго. Отбивката е скрита в гората и няма нищо характерно за нея - просто просека в гората. Не мисля че има други около нея. Веднага след отбиването от асфалта, черния път тръгва рязко надолу. Пресича се дерето, което всъщност е дало началото на залива и следва изкачване. След около километър се излиза на язовира, който се пада в ляво. Свинарника се вижда от другата страна. Следва плетеница от пътчета, които извеждат на различни места на залива.

Ние се настанихме почти на края на залива.


До самия язовир оставаха към 20-30 метра:


Водата както се вижда е страшно ниска. След 4 часа висене, събрахме панаира и се преместихме на Римския мост. Това е мост на Тунджа точно преди язовира. До моста има направен бент, с който завиряват рибарниците по реката. През зимата там става убийствен риболов. Сега излизаха само дребни каракуди, но за сметка на това гол след гол. Начесахме крастата и се скатахме да пием бири, че много жега.

Счупих каръка - 07.07.07

Много време стана от както не съм писал. Нямаше и какво толкова да пиша. Не че сега има кой знае какво, но официално счупих каръка.

Реших, че няма по-подходящо място от язовир Пчелина (по-известен като Лобош). Там бях ходил 4 пъти досега - 2 пъти капо и 2 пъти почти. Няма просто по-добро място викам си - или ще затъна още по-дълбоко в каръщина или ще разпечатам и сезона и язовира.

В четвъртък и петък се отдадох на ЛС във maniata и благодарение на Мариан се сдобих с безценна информация.

Малко инфо за язовира. Намира се след Перник и е построен като утаител на река Струма, когато зрелия социализъм е ебал майката на реката. Сега вече няма какво толкова да замърсява Струма, но дъното на язовира е учебник по химия. Инак язовира е безспорно красив. За съжаление и смрадлив. Не знам на какво се дължи това ама не се диша лятото около него. Като напече просто трябва да се изнасяш. В язовира има всякаква риба, но целенасоченото мрежарене и тук са свели уловистите вида до 4 - бабушка, каракуда, костур и уклей. Всичко останало е книгите по научна фантастика.

Мястото на риболова е залива под село Радибош. До там се стига лесно. От София пътя е като за язовир Бушляк само че трябва да се пропусне отбивката след Черна гора. Кара се още 7 км по пътя за Ковачевци. Отбивката за Радибош е ясно обозначена в ляво. Намира се на десен завой без всякаква видимост, така че трябва много да се внимава. Още повече трябва да се внимава по пътя за Радибош и за язовира, защото е широк колкото една кола, а джигити много. След като се подмине селото има пътя се разклонява. Хваща се левия път. Има и табела btw. Пътя е все така тесен. За съжаление има 3-4 дупки, които се появяват изневиделица на иначе перфектния асфалт.

Точно преди язовира има паркинг. Който е с малко багаж най-добре да остави колата там. Който е като мен хваща пътя в ляво, пали свещ и тръгва. Черния път е кошмарен, но Мондеото оцеля и в двете посоки - то не бе влачене по корем, то не бе стъргане на клони и камъни. Та заобикаля се едно мини заливче и пътя свършва на една полянка. Там в шаварите има прилични места, а може и да се продължи още но пеша.

Настаних се в една от дупките още в 05:30, но докато разпъна, замеся, разбъркам и т.н. стана 06:15. Рибите не закъсняха - бабушки от всякакъв калибър, огромни уклеи, костурчета и микрослънчаци. Каракуди излезнаха само 2, при това дребни. Мисля че хванах рекордна бабушка. Според мен беше около 400 грама. Абе добро парче. Жалко че беше само една такава.

Най-важното е че счупих каръка. За съжаление забравих апарата и снимки - няма. Следващия път ще го взема, ама риби може да няма :)