Жребчево 14.07.2007 - тегава история

Тегава не, ами много тегава. Досега не съм писал за Жребчево, че не бях ходил от миналото лято там. Много хубав язовир, но си риболова там си остава загадка за мен. Аз ли не го разбирам, той ли не ме харесва - не е ясно, но там силен риболов нямам.

Язовира е построен на река Тунджа след Николаево и като цяло е дълъг и тесен. Култово място е за риболов на хищна риба - сом, бяла риба и костур. Инак си държи прилична популация от плевел - каракуда, бабушка и платика. Има и шаран, ама той не ме касае.

Едно от много популярните места е залива "Свинарника". Нарича се така щото има свинарник и прасетата се разхождат свободно. Като нищо могат и да изядат на някой завеян рибар захранката. До залива се стига като след ресторант "Кончето" се хване пътя към язовира. Мисля даже че беше асфалтиран някога.

Ако се пътува от Гурково към Нова Загора, "Кончето" се намира след село Паничерево от лявата страна на пътя. Има ресторант, паркинг, а на стената има апликиран кон. Не може да се сбърка.

Баща ми обаче реши че ние ще отидем на отсрещната (източната) страна на залива. Пътят е мамата си трака. Да се ходи там само с висока кола. Дори и най-малкия намек за дъжд означава оставане там задълго. Отбивката е скрита в гората и няма нищо характерно за нея - просто просека в гората. Не мисля че има други около нея. Веднага след отбиването от асфалта, черния път тръгва рязко надолу. Пресича се дерето, което всъщност е дало началото на залива и следва изкачване. След около километър се излиза на язовира, който се пада в ляво. Свинарника се вижда от другата страна. Следва плетеница от пътчета, които извеждат на различни места на залива.

Ние се настанихме почти на края на залива.


До самия язовир оставаха към 20-30 метра:


Водата както се вижда е страшно ниска. След 4 часа висене, събрахме панаира и се преместихме на Римския мост. Това е мост на Тунджа точно преди язовира. До моста има направен бент, с който завиряват рибарниците по реката. През зимата там става убийствен риболов. Сега излизаха само дребни каракуди, но за сметка на това гол след гол. Начесахме крастата и се скатахме да пием бири, че много жега.

Счупих каръка - 07.07.07

Много време стана от както не съм писал. Нямаше и какво толкова да пиша. Не че сега има кой знае какво, но официално счупих каръка.

Реших, че няма по-подходящо място от язовир Пчелина (по-известен като Лобош). Там бях ходил 4 пъти досега - 2 пъти капо и 2 пъти почти. Няма просто по-добро място викам си - или ще затъна още по-дълбоко в каръщина или ще разпечатам и сезона и язовира.

В четвъртък и петък се отдадох на ЛС във maniata и благодарение на Мариан се сдобих с безценна информация.

Малко инфо за язовира. Намира се след Перник и е построен като утаител на река Струма, когато зрелия социализъм е ебал майката на реката. Сега вече няма какво толкова да замърсява Струма, но дъното на язовира е учебник по химия. Инак язовира е безспорно красив. За съжаление и смрадлив. Не знам на какво се дължи това ама не се диша лятото около него. Като напече просто трябва да се изнасяш. В язовира има всякаква риба, но целенасоченото мрежарене и тук са свели уловистите вида до 4 - бабушка, каракуда, костур и уклей. Всичко останало е книгите по научна фантастика.

Мястото на риболова е залива под село Радибош. До там се стига лесно. От София пътя е като за язовир Бушляк само че трябва да се пропусне отбивката след Черна гора. Кара се още 7 км по пътя за Ковачевци. Отбивката за Радибош е ясно обозначена в ляво. Намира се на десен завой без всякаква видимост, така че трябва много да се внимава. Още повече трябва да се внимава по пътя за Радибош и за язовира, защото е широк колкото една кола, а джигити много. След като се подмине селото има пътя се разклонява. Хваща се левия път. Има и табела btw. Пътя е все така тесен. За съжаление има 3-4 дупки, които се появяват изневиделица на иначе перфектния асфалт.

Точно преди язовира има паркинг. Който е с малко багаж най-добре да остави колата там. Който е като мен хваща пътя в ляво, пали свещ и тръгва. Черния път е кошмарен, но Мондеото оцеля и в двете посоки - то не бе влачене по корем, то не бе стъргане на клони и камъни. Та заобикаля се едно мини заливче и пътя свършва на една полянка. Там в шаварите има прилични места, а може и да се продължи още но пеша.

Настаних се в една от дупките още в 05:30, но докато разпъна, замеся, разбъркам и т.н. стана 06:15. Рибите не закъсняха - бабушки от всякакъв калибър, огромни уклеи, костурчета и микрослънчаци. Каракуди излезнаха само 2, при това дребни. Мисля че хванах рекордна бабушка. Според мен беше около 400 грама. Абе добро парче. Жалко че беше само една такава.

Най-важното е че счупих каръка. За съжаление забравих апарата и снимки - няма. Следващия път ще го взема, ама риби може да няма :)

Инструкция за работа с куковръзвач Trabucco

Първо слагам сниманата инструкция, а след това и снимките, които направих сега. Нарочно връзвах с конец и голяма кука за да е по-ясно.

Страница 1-ва на инструкцията:


Страница 2-ра на инструкцията:



А сега инструкцията, която аз сътворих:
1. Налейте си чаша хубаво питие в голяма и тежка чаша и затиснете с нея ролката с влакното:



2. След това сложете куката в джаджата, вдигнете пружинката и прекарайте влакното зад нея. Дръжте влакното изпънато:



3. След това джаджата се завърта "напред" като при първата витка влакното е под ъгъл:



4. Получава се нещо подобно:



5. След това джаджата започва да се върти за да се направят още намотки. Влакното вече е под прав ъгъл спрямо джаджата:



6. След като направите 5-6 (или за маниаците 15-20 намотки) свободния край на влакното се прекарва над малкото зъбче което е пред пружинката:



7. След това пружинката се избутва напред към зъбчето:



8. Клупът който се е получил зад пружинката трябва да се изхлузи от нея. Влакното леко се издърпва:



9. Пружинката се дърпа назад за да освободи куката. Влакното остава закачено за зъбчето, а куката още е в джаджата:


10. Издърпва се влакното което е към ролката. Така куката се измъква от джаджата и леко се опъва:



11. Опъва се докато свободния край на влакното не се изниже и се получи възел:


12. Полученият възел се "намества", правите си клуп и айде в класьора.

Ако някой има интерес снимките ги имам с висока резолюция и мога да му ги пратя. Стига да договорим с какво ще пълня чашата за затискане на ролката :twisted:

Успех на всички!!!

яз. Белопопци - 05.05.2007 първи риболов на щека

Риболов е много силна дума щото вятъра направо сгъваше щеката. На сайта на Шимано може и да пише че щеката е проектирана специално за вятър, ама не и за този пущиняк дето духаше зверски.



Ама всичко по реда си. Няколко думи за язовира. Белопопци е платен водоем, но един от малкото читави такива. Най-важното нещо за него е че рибата може да се връща. Става въпрос за здравата риба. Ако на някой шаран му изкараш вътрешностите не върви някак си. Арендатора Венци се грижи добре - зарибява, чисти, развъжда - абе въобще светнат е пича. Има шаран, бял амур, толостолоб, щука. През 2005 пусна една камара американски сом, но май всичкия даде фира от раз. През есента пуска американки, но те не може да се връшат и стават на мезе до пролетта. От плевелните има бабушка, костур, уклей, каракуда, някой и друг лин и клен. Абе въобще приятно място.

Язовира се намира след село Белопопци, на около 45 км от София. Стига се много лесно - от София се хваща подбалканския път (не магистралите за Варна или Пловдив, а този между тях). Най-лесния ориентир е че след като се мине Богров, пътя прави широк ляв завой. Точно там на завоя в дясно е отбивката. Внимателно, щото са две една до друга - първата е някаква фалшива, втората е истинската. След това се кара около 20-25 километра и на отбивката за Горна Малина се завива в дясно. Преминава се през цялото село и се продължава направо. След около 5 км е село Белопопци. Минава се през селото и след около 1-2 км е самия язовир. Той е до сами пътя - в дясно, вижда се от пътя и не може да се сбърка. От лява страна на пътя има поляна, която го играе и паркинг. Има кебапи бири-мири, абе чудна работа.
Ей така изглежда язовира сниман от стената:



Като цяло язовира представлява правоъгълник. Местата за риболов са основно откъм пътя - цялата дълга страна. От другата страна е гора и местата са силно ограничени, но за сметка на това там е по-дълбоко. Чат пат има ентусиасти, които ловят от стената, не знам с какъв успех. Моето любимо място е около този фургон, само че от другата му страна:



Сега за риболова в събота. Ми тегав си беше. Много вятър много чудо. Имаше много щекари и видни съзтезатели, които показаха класа:



Аз се помъчих със щеката, после с мача и най-накрая с директната 6-ца дръпнах някоя и друга бабушка. Имах и нещо едро на щеката, извади целия ластик и се се откачи. Направи ми линията на малка топка на върха на топсета. С една ножичка просто я отрязах и това беше :)

Следващия път дано имам повече късмет.

Язовир Бушляк (Темелково) 22.04.2007

Това е малък и красив язовир съвсем близо до Перник. Стопанисва се от Напоителни системи. Думата "стопанисва" се изчерпва със събиране на 3 лева такса за въдица и толкоз. Язовира е отарашен жестоко и останал само уклей. Всички по-ценни видове риба са отдавна изгребани и са останали някоя и друга каракуда и бабушка. От ценните видове може да има единични шарани, амури и бяла риба. Някой и друг костур също може да се намери. Рибата не се плаща, ама и шанса някой да си хване риба за плащане е твърде малък.

A e красиво място:




От София до язовира се стига по следния начин: От София се тръгва в посока Перник. Минава се през целия град Перник, минава се през квартал Бела вода и се търси отбивката за Батановци. Завива се на дясно и след 1-2 километра е самото село. Минава се по два моста и се търси отбивка в ляво за село Ковачевци. Тръгва се по тази отбивка и се минава през Черна гора. Минава се през селото и следват 2-3 завоя и изкачване. Точно когато се стигне върха пътят прави завой надясно и има надгробен камък от дясно на пътя. Отбивката е точно там само че от ляво преди завоя. В момента има камари с пръст от двете страни на отбивката. Има и знак, който предупреждава за път без предимство от ляво. Пътят може и някога да е бил асфалтов, но сега не е останало много от асфалта. Все така пътя е здрав и не би трябвало да има проблем и при лошо време.

Мястото е хубаво и за пикник, в началото брега е полегат и затревен. Няма много сянка обаче. Към стената брега става стръмен и труднодостъпен.


Инак риболовът беше тегав. Рибата си хвърля хайвера и напълно ошашавена. Само уклея се обажда нормално. Бабушката се беше покрила, а каракудата се бие в краката на рибарите.

Изгорях

Изгорях не ами направо отекох. Ще ставам щекар. Днес се сдобих с това:

Shimano Technium AX Competition на 11.5 метра. Драмата тепърва започва.

Ей това магаре ще седи зад мен:


Този уикенд ще я пробвам.

Закриване на яз. Копринка - пътеводител до Чифликарда

Много му се точих на това закриване - гледах прогнозата за времето, връзвах куки, купувах червеи и храни, абе въобще голямо напъване. Всичко добре, но пропуснах най-важното - закриването беше на Великден. Дълго рових из дебрите на инак кратката ми памет за успешен риболов на Великден и така и не открих. Надявах се този път да счупя каръка, но всуе. Но за това по-късно.

Язовир Копринка е най-любимият ми водоем тъй като на него съм израстнал. Още помня как аз невръстния фарфалак хванах първата си риба там - каракуда, хваната на плажа, без въдица, само на влакно навито на совалка. Голям кеф. Във форума на Fishing mania, колегата ddd82 пусна тази карта, която аз мисля да ползвам и в бъдеще за обяснения.


Стената на язовира се намира на 5 километра западно от Казанлък. Дълъг е около 15-на километра. Както е видно и от картата има 4 големи ръкава - Копрински, Дунавски, Голяма Гюрля и Лешница, всеки от които е доста характерен. Има и няколко по-малки ръкавчета (или по скоро заливи) като Чифликарда.

Чифликарда е типично пролетно място за риболов, тъй като е относително плитко, без резки промени на дъното. Тъй като там водата се затопля бързо e едно от местата където рибата се групира да си хвърля хайвера. Точно поради тази причина в заливчето влизат и хищни риби да опоскат дребосъка. И пак заради това, там се бракониерства до припадане - мрежи, парашути, бомби. А ИАРА спи. По-точно е да се каже нехае, но това е друга тема.

Цялата северна част на язовира е опасана от черни пътчета, които извеждат на различни места за риболов. Много е важно да се знае че там почвата е особена и се разкалва и от малко дъжд, което в комбинация с лекия, но за сметка на това гаден наклон, може да ви остави там с дни. Има и 1-2 по-здрави пътя (тези които са отбелязани с бяло на картата). Те са макадамови и там няма опасност от затъване и пързаляне. За всички останали лично аз бих гледал внимателно прогнозата за времето.

До Чифликарда се стига основно по 2 пътя в зависимост от източна или западна страна трябва да се застане. Посоките съм ги ориентирал от Казанлък. Когато се идва от София (Пловдив и т.н) са обратни
Западна:
Той пътя си се вижда на картата. На разклона за с. Долно Сахране се завива в ЛЯВО покрай гробищата. Пътя е здрав и извежда до язовира. Там се завива пак в ЛЯВО и се хваща жълътото пътче. То върви покрай язвира и свършва на Чифликарда.

Източна:
Това пътче е важно тъй като извежда и до Сухото дере, друго култово място, което не е обозначено на картата, но е заливчето между Чифликарда и Лешница. Като се пътува от Казанлък се подминава река Лешница и се оглеждате в ЛЯВО. Подминава се първата отбивка, до която има брезичка (тя е за Лешница). Малко след това има отбивка за почивка и след нея още една, от която започва черен път. Това е той. Ако в ДЯСНО видите мотел, това означава че отбивката е подмината. Характерно е че пътя минава покрай самотна плачеща върба насред полето. Няма друга такава и тя е изключително точен ориентир. След около 1 километър пътя стига до стълб на електропровод и се разделя. Левия път е за Сухото дере, а десния за Чифликарда.

Та каква я свършихме ние с баща ми. Ами никаква. Аз се тръшках да отидем на устието, но той като рече Чифликарда, та Чифликарда и толкоз. За цял ден хванахме по 1-2 рибки и то случайни. За да ме ядоса обаче, той отиде сам на устието следващия ден и ги разби.

Ето и 2 снимки от мястото на действието:

Краставите магарета се надушват

Ми така де, който си няма друга работа прави блогове в нета. Това е блога на Pol. Пишете, не го жалете. И там цензура няма.

01.04.2007 - надлъгване на яз. Тополница

Този пост няма да има снимки, щото при притежаване на общо 4 цифрови апарата и 2 телефона имаме всичко на всичко 2 снимки, което си е срамота.

След обнадеждаващите излети от преди 2 седмици реших да тествам новата захранка на "Sensas" на живо. Резултата е доста противоречив. Някой би казал че сме направили добър риболов. Аз, брат ми (solomon) и Деян (Kid) напълнихме половин кофа за захранка с дребосък. Да обаче аз се бях наточил за бабушки, а те се бяха покрили.

Бяхме точно на мястото описано по-долу. Язовирът яко се покачва и за времето през което ние бяхме там - от 07:30 до 15:30 се качи около 10-15 см. В сравнение от преди две седмици, водата се е вдигнала около с 2 метра по вертикала и е останал само един път. Това което забелязах е че вероятно причина за не особено добрия риболов бяха залятите тръни - просто нямаше как повода да легне на дъното от тях.

От друга страна обаче още с идването аз заковах 3 поредни бабушки, които обаче след това отстъпиха мястото си на костура. В момента съм със смесени впечатления. От една страна костура и кленчетата, които хванахме повръщаха захранка, от друга усмъртителната комбинация от полска Sensas, VDE и ароматизатор на Sensas не можаха да съберат бабушкерите.

Интересно беше че след като костурите ме нападнаха на директния телескоп аз обърбах на мач по-навътре и бабушките пак започнаха. В момента в който хвърлих захранка и там - пак се появиха костури.

Два вероятни извода ми идват наум от тази захранка:
а) много е добра и събира всякаква риба и костура като по-нагъл доминира над бабушката
б) супер гадна е и разгонва бабушката

Ще й дам още един шанс, но този път с повече резерви.

А да, пак си счупих телескопа - отново по супер левашки начин - докато го събирах. Дано при Лоди да има части, че инак пак ще я закъсам...

Edit: Една сателитна снимка на solomon с рибите:)

Нова захранка

Днес в магазина от който пазарувам ми препоръчаха нова захранка. Уж била Sensas, ама полска. Вярно на гърба на пакета пише Sensas и вярн0 в Полските сайтове има нещо такова, ама кой знае.

Цената е добра 7 лева за 2.5 килограмов пакет. Може и да се окаже добра. Живот и здраве в неделя ще разбера.

яз. Тополница - Мъти вир - кратко описание

Язовир Тополница е един много красив и в същото време злочест водоем. Намира се в Средна гора горе долу "in the middle of nowhere". По точно казано намира се под пътя Вакарел - Панагюрище. Устието на язовира, там където се влива река Тополница е под село Поибрене, а стената се намира до село Мухово. Язовирът е дълъг и тесен и поради факта че е в планината има малко удобни места за риболов. На снимката долу е може би най-широката част на язовира, там където запова единствения голям ръкав - Мъти вир.



Мъти вир е река, която се влива в язовира и образува малък, но за сметка на това крив ръкав. Удобни места за риболов са устието и началото на ръкава. Това на снимката е устието. Тук е мястото да се каже, наводненията през лятото на 2005 буквално разказаха играта на пейзажа.

Придошлата вода отнесе сума и дървета, които вече 2-ра година се носят из водата и гният. Още по-лошо е че поради страх от нови наводнения язовира се изпуска много рязко и целият бряг се превръща в кал. Има също и много, ама много тръни от тези гадните лепкавите, които се залепят за всичко и нямат изчистване от живарника и кепа.

Твърди се, че има най-различни видове риба. Аз лично съм хващал - бабушка, костур, каракуда, уклей, клен и вездесъщата слънчевка. Лятото особено слънчаците са страшна напаст. Единствено житото спасява положението.

Преди 10-на години, язовирът е бил отровен с арсен. Не че рибата не става за ядене, но аз лично предпочитам да не опитвам.

До Мъти Вир от София се стига по следния начин. Хваща се автомагистрала Тракия и се слиза на отбивката за Вакарел. На около 300-400 метра след входа на града има отбивка в ляво на която пише Панагюрище. Оттам следват около 30 км живописен път, който лъкатуши през планината. Пътят до село Белица е ремонтиран скоро и настилката е добра. Трябва да се кара внимателно обаче, тъй като някои завои са доста остри, а знаците са кът. Малко преди село Поибрене има асфалтова отбивка в дясно. Къде точно е отбивката е трудно да се каже. Намира се в края на дълъг прав участък, след който следва ЛЯВ завой. Отбивката е точно преди завоя, като има и излизане на пътя и след завоя. Лично аз я пропуснах 3 от 3 пъти. Ако започнат да се появят вили покрай пътя, това със сигурност значи, че отбивката е пропусната. Самата отбивка е доста характерна. Спуска се под голям наклон от пътя и след около 50-60 метра има завой на 180 градуса. Дълга е около 5-6 километра. Някога е била асфалт, сега от тези времена е останал само спомена и парчета самотен асфалт. От това пътче се отделят няколко черни пътчета в ляво, които извеждат на различни места на язовира, но аз не съм ги проверявал.

Та както си върви пътя и изведнъж свършва в портата на някаква вила. Веднага в ляво започва черен път, който минава покрай други вили и извежда на устието на Мъти Вир. Мястото е доста характерно има нещо като паркинг, а в дясно се пада самото устие. То е скалисто и трудно достъпно. Вляво от "паркинга" черния път продължава и извежда в началото на ръкава.

Това в горния ляв ъгъл на снимката е въпросното пътче. А вилите се виждат в далечината.

За съжаление заливът е доста мръсен, освен дърветата и тръните е пълно с бутилки и опаковки от какво ли не. За хората, които очакват да намерят там рая това ще е разочарование, но ако някой търси неангажиращ риболов на мирни риби и се абстрахира от това какво е около него, Мъти Вир е приемлив избор.