Счупих каръка - 07.07.07

Много време стана от както не съм писал. Нямаше и какво толкова да пиша. Не че сега има кой знае какво, но официално счупих каръка.

Реших, че няма по-подходящо място от язовир Пчелина (по-известен като Лобош). Там бях ходил 4 пъти досега - 2 пъти капо и 2 пъти почти. Няма просто по-добро място викам си - или ще затъна още по-дълбоко в каръщина или ще разпечатам и сезона и язовира.

В четвъртък и петък се отдадох на ЛС във maniata и благодарение на Мариан се сдобих с безценна информация.

Малко инфо за язовира. Намира се след Перник и е построен като утаител на река Струма, когато зрелия социализъм е ебал майката на реката. Сега вече няма какво толкова да замърсява Струма, но дъното на язовира е учебник по химия. Инак язовира е безспорно красив. За съжаление и смрадлив. Не знам на какво се дължи това ама не се диша лятото около него. Като напече просто трябва да се изнасяш. В язовира има всякаква риба, но целенасоченото мрежарене и тук са свели уловистите вида до 4 - бабушка, каракуда, костур и уклей. Всичко останало е книгите по научна фантастика.

Мястото на риболова е залива под село Радибош. До там се стига лесно. От София пътя е като за язовир Бушляк само че трябва да се пропусне отбивката след Черна гора. Кара се още 7 км по пътя за Ковачевци. Отбивката за Радибош е ясно обозначена в ляво. Намира се на десен завой без всякаква видимост, така че трябва много да се внимава. Още повече трябва да се внимава по пътя за Радибош и за язовира, защото е широк колкото една кола, а джигити много. След като се подмине селото има пътя се разклонява. Хваща се левия път. Има и табела btw. Пътя е все така тесен. За съжаление има 3-4 дупки, които се появяват изневиделица на иначе перфектния асфалт.

Точно преди язовира има паркинг. Който е с малко багаж най-добре да остави колата там. Който е като мен хваща пътя в ляво, пали свещ и тръгва. Черния път е кошмарен, но Мондеото оцеля и в двете посоки - то не бе влачене по корем, то не бе стъргане на клони и камъни. Та заобикаля се едно мини заливче и пътя свършва на една полянка. Там в шаварите има прилични места, а може и да се продължи още но пеша.

Настаних се в една от дупките още в 05:30, но докато разпъна, замеся, разбъркам и т.н. стана 06:15. Рибите не закъсняха - бабушки от всякакъв калибър, огромни уклеи, костурчета и микрослънчаци. Каракуди излезнаха само 2, при това дребни. Мисля че хванах рекордна бабушка. Според мен беше около 400 грама. Абе добро парче. Жалко че беше само една такава.

Най-важното е че счупих каръка. За съжаление забравих апарата и снимки - няма. Следващия път ще го взема, ама риби може да няма :)