Thursday, April 12, 2007

Закриване на яз. Копринка - пътеводител до Чифликарда

Много му се точих на това закриване - гледах прогнозата за времето, връзвах куки, купувах червеи и храни, абе въобще голямо напъване. Всичко добре, но пропуснах най-важното - закриването беше на Великден. Дълго рових из дебрите на инак кратката ми памет за успешен риболов на Великден и така и не открих. Надявах се този път да счупя каръка, но всуе. Но за това по-късно.

Язовир Копринка е най-любимият ми водоем тъй като на него съм израстнал. Още помня как аз невръстния фарфалак хванах първата си риба там - каракуда, хваната на плажа, без въдица, само на влакно навито на совалка. Голям кеф. Във форума на Fishing mania, колегата ddd82 пусна тази карта, която аз мисля да ползвам и в бъдеще за обяснения.


Стената на язовира се намира на 5 километра западно от Казанлък. Дълъг е около 15-на километра. Както е видно и от картата има 4 големи ръкава - Копрински, Дунавски, Голяма Гюрля и Лешница, всеки от които е доста характерен. Има и няколко по-малки ръкавчета (или по скоро заливи) като Чифликарда.

Чифликарда е типично пролетно място за риболов, тъй като е относително плитко, без резки промени на дъното. Тъй като там водата се затопля бързо e едно от местата където рибата се групира да си хвърля хайвера. Точно поради тази причина в заливчето влизат и хищни риби да опоскат дребосъка. И пак заради това, там се бракониерства до припадане - мрежи, парашути, бомби. А ИАРА спи. По-точно е да се каже нехае, но това е друга тема.

Цялата северна част на язовира е опасана от черни пътчета, които извеждат на различни места за риболов. Много е важно да се знае че там почвата е особена и се разкалва и от малко дъжд, което в комбинация с лекия, но за сметка на това гаден наклон, може да ви остави там с дни. Има и 1-2 по-здрави пътя (тези които са отбелязани с бяло на картата). Те са макадамови и там няма опасност от затъване и пързаляне. За всички останали лично аз бих гледал внимателно прогнозата за времето.

До Чифликарда се стига основно по 2 пътя в зависимост от източна или западна страна трябва да се застане. Посоките съм ги ориентирал от Казанлък. Когато се идва от София (Пловдив и т.н) са обратни
Западна:
Той пътя си се вижда на картата. На разклона за с. Долно Сахране се завива в ЛЯВО покрай гробищата. Пътя е здрав и извежда до язовира. Там се завива пак в ЛЯВО и се хваща жълътото пътче. То върви покрай язвира и свършва на Чифликарда.

Източна:
Това пътче е важно тъй като извежда и до Сухото дере, друго култово място, което не е обозначено на картата, но е заливчето между Чифликарда и Лешница. Като се пътува от Казанлък се подминава река Лешница и се оглеждате в ЛЯВО. Подминава се първата отбивка, до която има брезичка (тя е за Лешница). Малко след това има отбивка за почивка и след нея още една, от която започва черен път. Това е той. Ако в ДЯСНО видите мотел, това означава че отбивката е подмината. Характерно е че пътя минава покрай самотна плачеща върба насред полето. Няма друга такава и тя е изключително точен ориентир. След около 1 километър пътя стига до стълб на електропровод и се разделя. Левия път е за Сухото дере, а десния за Чифликарда.

Та каква я свършихме ние с баща ми. Ами никаква. Аз се тръшках да отидем на устието, но той като рече Чифликарда, та Чифликарда и толкоз. За цял ден хванахме по 1-2 рибки и то случайни. За да ме ядоса обаче, той отиде сам на устието следващия ден и ги разби.

Ето и 2 снимки от мястото на действието:


1 comment:

Christo said...

мноо добре си го описал, ама така не мога да си го представя! като се пребера в БГ ще доида да се помотам там, че се заинтригувах! успех с рибките!